Житни мухи - Хесенска , шведска муха, черна житна муха

Житни мухи – постоянна заплаха за пшеницата и ефективни решения за контрол

Житни мухи – кои са основните неприятели?

Житните мухи са сред най-опасните неприятели по пшеницата в България, причиняващи ежегодно значителни икономически загуби. У нас са установени няколко вида, които вредят на посевите:

• Хесенска муха (Mayetiola destructor) – развива две поколения годишно. Есенното поколение лети през август–септември, а пролетното – през април–май. Ларвите се хранят в основата на стъблото и при висока плътност могат да причинят масово загиване на растенията.

• Шведска муха (Oscinella frit) – основно неприятел по овеса, но често нанася сериозни щети и по пшеница. Има три поколения годишно, като особено опасно е есенното, което поврежда младите растения и води до тяхното пожълтяване и загиване.

• Черна житна муха (Phorbia securis) – също с две поколения, силно синхронизира развитието си с пшеницата. Поврежда посевите, засети по-рано, като щетите са сравними с тези на шведската муха.

• Други вредители: червеното житно комарче (Haplodiplosis equestris), пшеничената галица (Contarinia tritici), житната стъблена муха (Chlorops pumilionis), житната класова муха (Meromyza nigriventris), житната тревна муха (Opomyza florum) и листоминиращи мухи от сем. Agromyzidae.

Защо житните мухи са толкова трудни за контрол?

Ларвите имат скрит начин на живот, което прави химическия контрол труден. В допълнение, периодът на летеж на възрастните е разтегнат, което изисква внимателно наблюдение и стратегически подход.

Агротехнически мерки за ограничаване на щетите

• Засяване на пшеницата в оптималния срок (1–30 октомври) – така се избягват щети от хесенската, шведската и черната житна муха.

• Избягване на ранни септемврийски сеитби, които са силно уязвими.

• При пролетните житни култури се препоръчва възможно най-ранна сеитба, за да не съвпадне поникването им с летежа на мухите.

Биологични решения за борба – Ним Азал Т/С

По данни на производители и отзиви на фермери, инсектицидът Ним Азал Т/С показва висока ефективност срещу житните мухи.

👉 Основни предимства:

• действа трансламинантно, а не само контактно – което увеличава неговата ефективност,

• има системно действие до 15 дни,

• едно пръскане с Ним Азал Т/С може да замести до три пръскания с контактен пиретроид.

Препоръчителни дози (по данни на клиенти):

• Ним Азал Т/С – 100 мл/дка

• Липосам – 20 мл/дка (адювант за по-добро прилепване и устойчивост на препарата)