Щитоносната въшка

Щитоносните въшки принадлежат към сем. Diaspididae, най-голямото семейство люспести насекоми с над 2650 описани вида в около 400 рода.

Женските произвеждат восъчна защитна люспа (щит) 🛡️, под която се хранят с растението гостоприемник.
Щитът е водоустойчив и здрав, наподобява броня, и често остава върху растението дълго след смъртта на насекомото.

Гостоприемници 🌳🍎🌹:

Практически всички културни и диви растения.
В България най-разпространени и опасни видове:
- Калифорнийска щитоносна въшка (Quadraspidiotus perniciosus) – ябълка, круша, дюля, праскова, слива, череша, френско грозде, орех, бадем, глог, акация, топола, роза и др.
- Други опасни видове: виолетова стридоподобна, жълта стридоподобна, лъжекалифорнийска, червена стридоподобна, ябълкова запетаевидна, сливова и лозова щитовка.

Ларвите се активизират през пролетта при средна дневна температура 8–10°C 🌡️.
Нападат клони и плодове, като смучат сок под кората, оставяйки виолетово-червени продълговати петна.
При масово намножаване се образува непрекъсната кора от щитчета, което може да доведе до загиване на младите овощни дървета.
Възрастните дървета първо губят отделни клони, а впоследствие могат да изсъхнат напълно.
Щитоносните въшки са изключително студоустойчиви ❄️ и техният щит ги предпазва от много пестициди.

Лечение при висока плътност:

При умерена плътност:

💡 Дозиране за малки пръскачки: махате една нула от дозата на дка, напр. 200 мл → 20 мл за около 5 литра вода, покриващи ~100 кв.м.

Допълнителен вариант:

БиЕмВю – 100 мл/дка, който засилва ефективността и осигурява пълна защита, като редуцира нуждата от други инсектициди.