Сив царевичен хоботник и Ягодов Коренов Хоботник, Щурци, Скакалци, Марокански скакалец 

Сив царевичен хоботник е всеяден и се храни с над 70 растения. Най критичният момент е в при покълване на царевицата/слънчогледа. Тогава мигрира от съседните полета (житни, бобови култури, цвекло, дини, пъпеши, тютюн, фиданки в разсадниците, лоза и др.) и при висока плътност на царевичният хоботник може да причини големи проражения особенно в най-критичният момент на царевицата на 1ви и 2ри лист. Най-икономически изгодният начин за борба на Сив царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) е в почвата с предходната култура с третиране на смената с Натуралис. Може да увеличите ефекта с БиЕмВю.

 

Ягодов коренов хоботник - Otiorrhynchus rugosostriatus. Инсектициди като Натуралис контролират ларвите и възрастните. Лимоцид също е ефективен само при възрастните ягодови хоботници. Прилагане на почвен инсектицид Натуралис по капкова система в доза 300мл/дка  или листа 100мл./дка успешно го котролира. 

 

Щурците (Gryllus) описани са над 900 вида щурци.

В България от селскостопанско значение са два вида, които нанасят изключителни щети по посевите, нагризват кълновете и стъблата на растенията и така ги правят уязвими за развитие на патогенни микроорганизми и болести. Това са щурецът пустинник (Gryllus desertus) и полският щурец (Gryllus campestris). Щурецът пустинник (Gryllus desertus) е разпространен  навсякъде в нашата страна. Напада различни култури - лозата, овощните дървета, памука, захарното цвекло, слънчогледа лука, доматите, пипера, морковите, фасула, тиквите, краставиците, пъпешите, копъра, репичките и др. Но най-вече големи популации и проблем се получават при Нотил (No till)  земеделие. 

Скакалците са активни през деня. Снасят в почвата и обикновено избират необработваеми площи - отцедливи места и рядка растителност. Повечето презимуват като яйца, но има и изключения. Възрастните при по голяма плътност образуват "стадо". Плътността е голяма. Скакалците са доста подвижни и борбата е по трудна. Те са изключително "лакоми". За един ден са способни да изядат количество храна равна на собственото им тегло. При горещини над 30С, за да компенсират недостига на вода, те започват да се хранят още по усилено.

 

Мароканския скакалец (Dociostaurus maroccanus)

1. Морфология:

   • Мароканският скакалец е средно голям скакалец с дължина около 15-30 мм.

   • Цветът му варира от светло кафяв до сивкав, което му помага да се слива с околната среда.

   • Има дълги задни крака, които му позволяват да скача на дълги разстояния.

2. Жизнен цикъл:

   • Тези скакалци преминават през няколко стадии: яйце, нимфа и възрастен индивид.

   • Размножаването обикновено се случва в края на пролетта или началото на лятото.

   • Яйцата се снасят в почвата и се излюпват след няколко седмици, в зависимост от климатичните условия.

Щети и засегнати култури

Мароканският скакалец е известен с това, че причинява значителни щети на разнообразни земеделски култури:

1. Зърнени култури: пшеница, ечемик, овес.

2. Бобови култури: нахут, леща.

3. Зеленчуци: картофи, домати, моркови.

4. Фуражни култури: люцерна.