Загубите в земеделието 2025 и защо е по-важно от всякога да имаме стратегия

Според ново проучване на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, сектори в земеделието в ЕС губят средно 28,3 милиарда евро годишно заради екстремни климатични явления като засушавания, интензивни валежи, градушки и слани. Това са намеренията и стопанствата, чиито загуби са около 6 % от общото производство на култури и животни.

В България през 2024 г. се отчита намаление на стойността на земеделската продукция с около 10,6 % спрямо предходната година. Част от това се дължи и на спад както на обеми, така и на цени.

При маслодайните култури (слънчоглед, рапица и соя) в България жътвата през 2024/25 е най-ниската за последното десетилетие – основно заради екстремни жеги и суха лятна вегетация, което намалява добивите значително.

Къде се трупат загубите

Културите са подложени на климатичен стрес – жегата, сушата и резките температурни промени увреждат поникването, увеличават пропаданията и намаляват добивите.

Патологичен (гъбен, бактериален) и инсектичен натиск – при условия на повишена влажност или при неправилно съхранение на растителни остатъци патогените имат отлични условия за размножение, което води до зарази и загуби.

Неефективно управление на почвата и остатъците – когато растителните остатъци не се подлагат на биологична обработка или не се третират своевременно, те стават резервоар за патогени, които зимуват и атакуват новите култури.

Какво може да се направи – стратегия за намаляване на загубите

Есенна обработка и третиране на почвата – използване на продукти като Екостърн, които ускоряват разграждането на растителни остатъци, намаляват заразния фон и възстановяват почвената структура.

Биологични и микробни обработвания още на семето – за защита от почвени патогени и за по-добро начало на вегетацията.

Адекватна растителна защита – фунгициди и инсектициди, когато е необходимо, но с превантивен подход и комбиниране с биологични средства, за да се намали нуждата от множество третирания.

Подобряване на влагозадържането и структурата на почвата – чрез органични торове, хумус, добри практики за междуредово култивиране, мулчиране.

Загубите, които земеделието понесе тази година – в България и в целия ЕС, – са силен знак, че настоящия начин на работа не е устойчив при нарастващ климатичен риск.Чрез интегрирани и биологични практики – третиране на семена, есенни обработки, използване на микробни препарати и грижа за почвата, фермерите могат да намалят риска, да увеличат добивите и да направят стопанствата си по-устойчиви.