Земеделието 2025 - резултати в двете крайности

Средни добиви 2025 и нуждата от устойчиви практики

Резултатите в земеделието тази година бележат силен контраст в различни региони - от много оптимистични до крайно опустошителни. През 2025 г. според прогнози на Министерството на земеделието средните биологични добиви преди прибирането на реколта за пшеницата са около 619 кг/дка, а за ечемика – около 578 кг/дка.

В някои райони – например Русенско – се наблюдават още по-високи резултати: средно 696 кг/дка, с пикови добиви до 800 кг/дка на пшеница в любителски стопанства.

От друга страна крайно ниските резултати в централна България. Ето и в какви размери и на какво се дължат :

• Суша

  • В Добруджа земеделци съобщават за загуби, особено при царевицата, заради горещини и суша през юни.

  • Около 70 % от засетите площи с рапица в определени райони са рекултирани поради трайно засушаване.

• Ерозия на почвата

  • Доклад на ИАОС (Изпълнителна агенция по околната среда) показва, че огромни площи земеделска земя са под риск от водна ерозия. Посочена е средногодишна загуба на почва в стойност тонове на хектар годишно, която варира по интензитет спрямо местните условия (почва, наклон, управление).

• Икономически загуби / агрозастраховане

  • Годишните щети от климатични събития в България достигат 0,5-1 % от националния БВП – което е значително, особено ако загубите не се компенсират чрез застраховки.

  • Също така се отбелязва, че застрахователното покритие е ниско — едва около 20 % от земеделските земи са застраховани, което означава, че голяма част от щетите остават „индексирани“ (т.е. отчетени като загуби, но не обезщетени).

Тези цифри показват колко големи са разликите между различните терени и стопанства. Климатичните промени – засушавания, рязък температурен стрес, неравномерни валежи – все по-често „изяждат“ потенциала на добива, ако не се приложат адаптивни практики.

Как промените в подхода могат да донесат устойчивост

За да се запази и увеличи продуктивността при променящ се климат, земеделците трябва да мислят по-устойчиво. Ето няколко практики, които вече дават добри резултати:

1. Микробиални торове — добавянето на полезни микроорганизми към почвата или чрез третиранe на семената подобрява кореновата система, увеличава способността на растенията да усвояват хранителни вещества, и подобрява устойчивостта към стрес – суша, температурни амплитуди, заболявания.

   Научни изследвания показват, че третиране на семена с биологични/микробиални агенти подобрява покълването, жизнеността на разсада и общата биомаса, особено при неблагоприятни условия. Виж тук...

2. Третиране на семена — освен защита от болести и вредители, семената могат да се подготвят така, че растенията да стартират по-силно още от ден първи. Това води до по-равномерен посев, по-добро развитие на растенията в ранните стадии и съответно по-голям потенциал за реколта.

3. Растителни деструктори и органични остатъци — правилното разграждане на растителните остатъци, поддръжка на органичното вещество в почвата, използване на растителни деструктори спомагат за възстановяване на почвената структура, намаряване на ерозията, за балансиране на влагата, задържане на микроелементи и хранителни вещества. Така се развива благоприятна среда за устойчивост на микроорганизмите, които подпомагат растенията. Виж тук...

Защо са спешни тези промени

• Глобален и локален климатичен стрес – повече засушавания и топлинни пикове, неравномерни валежи. При традиционните практики растенията често страдат от недостиг на вода и хранителни елементи, точно когато имат най-голяма нужда.

• Нарастващи изисквания за качество и устойчивост – пазари, регулации и потребители все повече търсят екологични продукти и минимално въздействие върху природата.

• Икономическа рентабилност – инвестициите в семeнa, в микробиални торове и в поддръжка на органичната материя в здравата почва, могат да се възвърнат чрез по-високи добиви, по-малко използвани химически средства и по-малко щети от климатични екстреми.

Конкретни стъпки към устойчив земеделски модел

• Третиpайте семената с микробиални агенти, които включват бактерии, гъби и други полезни микроорганизми.

• Прилагайте растителни деструктори, за да поддържате почвата жива и богата на органична материя и с пълен потенциал.

• Пробвайте комбинирани подходи: семе + микробиален тор + грижа за почвата чрез органика → този синергичен ефект често е по-силен, отколкото всеки елемент сам по себе си.

• Следете и измервайте добивите, влажността, болестите и неприятелите — така може да адаптирате стратегията си спрямо конкретните условия във вашето стопанство.

Средните добиви за 2025 г. показват, че потенциалът е голям — достигат се между ~600 и ~700 кг/дка при добри условия, а на практика има райони с още по-високи стойности. В същото време има огромни щети от загуби.

Климатът не чака. Промяната в съзнанието на земеделците — от „ще се справим с проблема, когато дойде“ към „работя превантивно“ — може да бъде ключът към стабилност, устойчивост и растеж в земеделието.