Икономически значими болести и неприятели при зърнено-житните култури

Икономически значими болести и неприятели при зърнено-житните култури - пшеница, ечемик, овес и ръж – са в основата на земеделието и хранителната сигурност. Всяка година обаче фермерите губят между 15 и 40% от потенциалния добив в резултат на болести и неприятели, които се развиват в почвата и по растенията.

Статистиките показват, че в България 2024, стойността на земеделската продукция намаля с ~8% спрямо 2023 г.; стойността на растителната продукция спадна с ~9.5% (намаление в обем и цени). Това отразява комплекс от фактори — климатичен стрес, по-ниски добиви и частични фитосанитарни щети. Официалните данни на Националния статистически институт показват спад в стойността на продукцията и в междинните разходи, което е сигнал за по-ниски обеми/пазарна стойност вследствие на сезона 2024 (включително резултатите от сушата/студовете/фатални локални събития).

За Балкани 2024, се бележи екстремна жега и засушаване през лятото на 2024 г., което доведе до значителни загуби при царевица, слънчоглед и други полски култури (локални оценки: спад до ~20% и повече на добивите в отделни страни/райони). Това създава условия, при които болестите и неприятелите нанасят допълнителни и често кумулативни загуби. Репорти документираха рекордни горещини и засушавания, при които някои страни (Сърбия, Босна и Херцеговина) отчетоха рязък спад на добивите на царевица и соя — локално до 20% или повече. Такъв стрес прави полетата по-податливи на вторични инфекции (гъбни болести) и инвазии от неприятели.

Доклади на Министерството на земеделието и регионалните дирекции в България посочват увеличен риск от почвени и листни патогени там, където стресът е най-голям - например понижено поникване, фасилитирано развитие на Fusarium, Septoria, Pythium при влажни следвалежни периоди. Мониторингът в Централна и Източна Европа показва, че Diabrotica virgifera virgifera остава заплаха за царевичните посеви и че климатичните модели прогнозират възможно разширение при затопляне; рискът за Балканите расте при благоприятни условия и липса на контролни мерки.

Прогноза за периода 2026–2028 предвижда повтарящи се екстремни условия и навлизане/разпространение на инвазивни вредители, което би довело до 8–15%+ годишно локално, а за някои култури дори повече.Тези диапазони са базирани на комбинация от исторически въздействия, регионални доклади и прогнозни модели за климатичен риск.

Основни фактори, които ще определят реалните загуби

1. Климатични условия (сухи/горещи лета → по-висок стрес → по-голяма податливост към болести и неприятели).

2. Внедряване на адаптационни мерки (иригация, устойчиви сортове, агротехника, биозащита).

3. Разпространение на инвазивни вредители (напр. Diabrotica), чийто натиск и икономическа щета зависят от време и бързина на реакция.

4. Мониторинг и достъп до навременни растителнозащитни решения (биологични продукти, интегрирана защита).

Има ли решение?

Съвременният подход в професионалното земеделие изисква не просто борба със симптомите, а устойчива стратегия за превенция и биологичен контрол. Това означава цялостна стратегия при отглеждането на културите с мисъл в перспектива.

Тук може да видите стратегията ни за почвата:

А тук стратегията ни за третиране на семена: